Крайно време е всички в Харвард да застанат на страната на Палестина

В наши дни една от най-обсъжданите вести в Съединените щати е оставката на президента на Харвардския университет Клаудин Гей.

Тъй като Харвард и неговото управление са съсредоточени в медиите обаче, палестинците не престават да бъдат убивани от доставени от Съединени американски щати бомби и заровени под руините на техните домове, учебни заведения, джамии и лечебни заведения.

Докато Харвард Ярд е цялостен със спекулации за кариерата на милионер учен, два милиона палестинци са разселени от килимни бомбардировки, предопределени да етнически прочистят Газа.

На фона на опитите за похищение на вниманието от обновен геноцид, чиито цели включват фамилии на студенти в Харвард, тези от нас, солидарни с Палестина, остават обект на безмилостни офанзиви.

Наистина, до момента в който стотици интелектуалци в университета се активизираха, с цел да подпишат писмо до Харвардската корпорация в поддръжка на Гей – същият президент, който прекара седмици в изобличаване на студенти, протестиращи в символ на взаимност с жертвите на продължаващата Накба – едвам ни се дава минимална поддръжка.

Писмото, призоваващо Харвардската корпорация „ по допустимо най-силния метод да отбрани независимостта на университета и да устои на политическия напън “, получи огромно внимание от националните медии.

В последна сметка обаче това изпитание на преподавателите в Харвард освен не съумя да избави работата на Гей, само че също по този начин не докара до някаква смислена поддръжка за тези от нас, солидарни с Палестина, които отхвърлят да се свият. Тъй като палестинците в Газа и останалите окупирани територии са подложени на непостижими условия, безмилостни убийства и необратимо заличаване, в Харвард осъждането остава непозволено предоставено на студентите, които се провеждат за правдивост в Палестина. Водещият факултет наподобява подготвен да поддържа единствено гей, който, макар че не съумя да изрецитира точния сюжет, изискван от ционистите, към момента класифицира нашите действия в поддръжка на освобождението като „ отвратителни “.

Когато солидарността е непокътната за елитни учени по време на деен геноцид и има единствено лимитирана интензивност за условие Харвард да приключи съучастничеството си или даже просто да отбрани студентите, застанали дружно с потиснатите, имаме проблем. Когато риторичният капан на поддръжника на Тръмп остане неоспорим и няма отменяне на нездравословната причина, че студентите, призоваващи за края на действителния геноцид, по някакъв метод приканват за предполагаем геноцид, имаме проблем. Когато някои се активизират, с цел да запазят „ свободното следствие “, само че заобикалят да признаят палестинското изключение от свободата на словото, имаме проблем.

В продължение на години мнозина са желали Харвард да разкрие и да се освободи от материалното си съучастничество в това, което е необятно прието като режим на апартейд. През последните няколко месеца на цензура и изключително груби закани към най-вече мюсюлмански, арабски, чернокожи и кафяви студенти, бяхме обект на офанзиви в кампуса.

Списък, формиран от студенти от над 70 случая, включва: жена в хиджаб, преследвана от някой, който държи нож; доксиране посредством камион с билбордове, до момента в който целевите студенти са изправени пред загуба на работа, изгонвания и университетски санкции; несериозни полицейски отчети против очевидно мюсюлмански студенти; и възпитаници, които са следвани и унизени за носене на куфия (от брачната половинка на професор от Харвард, подписала писмото в поддръжка на Гей). По време на нейния стеснен мандат, който имаше потенциал да прави разнообразни ционистки искания в публични и частни сфери, президентът Гей не разпозна нито един от тези инциденти; даже и зад затворени порти, когато се дават редки благоприятни условия за мюсюлманите да изразят болката си.

През есенния учебен срок жертвите на антипалестински и антимюсюлмански расизъм откриха дребна поддръжка от болшинството преподаватели, подписали писмото до Харвардската корпорация. Само към 10 % от 764-те подписали се причислиха към отворено писмо, в което се желае от Гей да признае страданието на палестинците и да осъди заглушаването на последователите на палестинското избавление (което тя в никакъв случай не е правила, даже в обявата си след оставката). Дори убийството на над 100 членове на фамилията на един палестински студент в Юридическия факултет на Харвард не беше задоволително, с цел да събере състрадание – да не приказваме за яд – от тази институция.

Признаването на необятно публикувания анти-черен расизъм, говоренето против фанатизма, мотивиращ отстраняването на Гей – даже в случай че нейната администрация увековечи личните си модели на неправда против маргинализираните общности – е належащо. Също по този начин е належащо да се признае, че след по-ранна клеветническа акция от магнат-милиардер против черен студент, протестиращ и мюсюлмански началник по сигурността, Гей ще се поддаде на тази омразна акция и ще пусне имейл, с цел да уведоми обществеността, че тези студенти са разследвани от локалната полиция и ФБР.

Докато Гей е подкрепена от стотици преподаватели в опит да избави елитната си позиция, Елом Тети-Тамакло беше неотложно ограбен от работата си като помощник по жилището, с минимално неодобрение. Президентът на Харвард по това време даже осъди освободителната фраза „ от реката до морето “ Палестина ще бъде свободна, в известие до цялата общественост на Харвард. Докато водещи интелектуалци се опитваха да спасят гей под претенцията за независимост на словото, мнозина провокираха отчаяние, като подцениха пренебрегването на Харвард към неговите студенти, говорещи за свободна Палестина.

Сега, тези преподаватели от Харвард ще се запишат ли да поддържат решаващата глава на Факултета и личния състав за правораздаване в Палестина?

Фокусът би трябвало да се измести към разбирането за какво мнозина стоят настрани, защото студентите, показващи взаимност с Палестина, се сблъскват с акции за очерняне, пренебрегнати или подкрепяни от техните университети, а други в тези институции се активизират единствено за президент, който се хвали, че ги санкционира студенти. Някои в Харвард срамно рационализират говоренето против ционистката геноцидна акция, отказвайки да употребяват институционалната привилегия, с цел да преследват veritas по най-основния метод. Дори когато университетът се пробва да ограничи словото и да порицае гласовете за Палестина, стотици преподаватели, които с наслада подписаха отворено писмо в поддръжка на гей, се отвръщат от своите студенти, които се застъпват за правдивост в Палестина.

Докато палестинците биват избивани, доста от нас в Харвард, доста в Харвард, посредством изразителност и дейности, поддържаме тежкото им състояние „ от реката до морето “. И въпреки всичко елитни учени и заглавия ни уведомяват единствено за отбрана на президент, който лековерно се е отворил за несериозно чуване в Конгреса.

Докато сериозна неправда се разпростира пред очите ни, на най-елементарно равнище, Харвард – като една от най-влиятелните институции, основана в нация, която е най-силният съдружник на ционисткия план – би трябвало да признае палестинското страдалчество.

Крайно време е институции като нашата да прекратят своето материално и морално съучастничество в това подтисничество. Нека това да бъде времето, когато хората с въздействие в тези пространства най-сетне се вслушат в апелите да застанат солидарни с нашето придвижване за завършек на продължаващата Накба, на първо място друго.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.